Прочетете това разказче. Копирано е от блога на brumbrumm

-Извинете ме,ако скоча оттук дали ще умра?

Мъжът изненадано вдигна поглед нагоре към терасата на първия етаж.Там стоеше червенокосо момиче,което го гледаше опулено със сините си очи.

-Ами не,не мисля,че ще умрете….-стъписано измъмри той и понечи да продължи пътя си,но момието явно имаше оше въпроси.

-Зашо няма да умра?

-Защото не е достатъчно високо.Оттук най-много да си счупите крак или ръка.

Погледът на момиечто посърна:

-А от къде трябва да скоча?

Мъжът огледа сградата до него-обикнвен панелен блок с две колонки от по 6 сиви тераси.

-Най-вероятно от последния етаж-посъветва той,но после попита-ама зашо ви е да скачате изобщо?

Момичето се усмихна:

-На вас ще ви стане ли мъчно,ако скоча?

-Зависи от кой етаж.

-Защо зависи?-намуси се червенокосото

-Защото ако скочите от висок етаж,ще умрете,тогава предполагам,ще ви покажат във вечерните новини,а аз ги следя редовно,ще се сетя,че съм ви познавал и ще се натъжа.Но ако скочите от 1-я,няма да ви стане почти нищо,няма да се стигне до вечерните новини,аз няма как да разбера,следоваелно няма да ми стане мъчно.-заключи мъдро мъжът.

Момичето постоя известно време замислено,после погледна мъжа и каза:

-Значи ме съветвате да скоча от по-високо?

Мъжът се обърка:

-Ааа,не не.Не съм казвал да скачате от където и да е,просто имах предвид…

-Да,но казахте,че ако не скоча,няма да ви бъде мъчно за мен-прекъсна го момичето.

-Просто отговарях на въпросите ви,никога не бих посъвтвал някой,който познавам да скочи ,от където и да е било.

-Ама мене от къде ще ме познавате,ако не скоча?Ако го направя,както сам казахте,ще ме покажат по вечерните новини,ще съобщят името ми,годините ми.На вас ще ви стане тъжно,защото сте ме познавали.Но как ще сте сигурен,че става дума за един и същ човек?

Мъжът погледна нагоре с празен,недоумяващ поглед:

-Не ви разбирам…..

-Да разгледаме нещата така.Ако някое друго момиче скочи от да кажем 30- етаж,как ще знаете,че това не съм аз?

-Какво за бога искаш от мен…?.-ядоса се мъжът

-Нищо,просто си противоречите.Излиза,че ако скоча от високо,ще ви е мъчно,защото сте ме познавали,но щом не ме познавате сега,няма как после да сте сигурен,че сте ме познавали.Тогава се оформят две вероятности-или ще ви е тъжно за всяко скочило момиче,понеже предполагате,че съм аз,или няма да ви е тъжно за никое скочило момиче,предполагайки,че не съм аз.

Мъжът помълча малко,замисли се и погледът му се втренчи в странното момиче.Слънцето си играеше с луничките по лицето й и му придаваха полу-детиснки,полу-зрял вид.Странно девойче.То продължи с расъжденията си:

-Тъжното е,че на вас ще ви е мъчно за мен,само ако скоча от някъде и то не от къде да е,а от високо.

-Точно така!-ядоса ие мъжът.-Но в момента ми е най-мъчно за мен самия,защото най-вероятно изгубих половин час от следобеда си,водейики този безсмислен разговор с една непозната!

-Ахаааа,непозната?Нали уж никога не бихте посъветвали някой,когото познавате да се хвърли от където и да е.А мен след като не ме познавате,какво бихте ме посъветвали…?

-Аз нито искам да те познавам,нито да те съветвам.-мъжът сви вежди и челото му се набръчка ж неравна полудъга.

-Защо?-едва продума червенокосото момиче е гласът й потрепна.

-Защото не мисля,че си с всичкия си-непознатият мъж отдавна беше оставил учтивото ,,вие’’ и говореше на ти.

-Какво значи с всичкия си?-озадачено попита момичето

-Означава….хм…Една част от акъла ти да липсва,а останалата част да те кара да задаваш въпроси като тези.

-Да,но ще ме прощавате,г-не,ама такъв случай и вие не сте с всичкия си!-изхихика се червенокосото.

-Как пък да не……-изсумтя мъжа и се намръщи още повече.Никак не му се нравеше някакво чалнато момиче да му говори така.-Защо да не сам с всичкия си?

-Ами на мен може и да ми липсва една част от акъла,щом задавам такива въпроси,ама на вас ви липсва очевидно целия,щом им отговаряте!-заключи доволно момичето.

-Да…не…не зная всъщност-запелтечи мъжа.Не беше подготвен за подобен разговор на път за в къщи.Никога преди неща от подобен ,,странен’’ сорт не му се бха случвали.

-Най-вероятно ме мислите за луда….-момичето поклати глава и погледна нагоре.Слънцето заслепи очите му,то премигна няколко пъти и погледна отново към мъжа.

-Не ми е работа да казвам кой какъв е.-отвърна троснато той.

-Защо?

-Защото…така е редно

-Но най-вероятно имате свое мнение?-усмихна се червенокосото.

-В повечето случаи имам,но не винаги го споделям.

-Да,предполагам,че сега изобщо не ви се говори с мен.Бихте искали да не сте ме заговаряли изобщо,да се прибере бързо в къщи и дори няма да ви се наложи да мислите аз ли сам или не момичето,което евентуаално ще покажат по вечерните новини.

-Е във всички случаи не е нужно да скачаш-посъветва мъжът.

-Никой не е казал,че ще скачам.-заяви момичето.-Както и никой не е казал,че ако скоча,ще умра.

-Ааа,зависи от къде ше скочиш,казах ти.-оживи се мъжът.Не обичаше,когато хората е вземат предвид преценките му.

-Най-вероятно зависи.Но ако скоча нагоре?-усмихна се момичето.

-Как така,нагоре?-озадачено попита мъжът.

-Ами на така,засилвам се и скачам нагоре,след което ще падам към небето,а щом премина и през него,ще падам в безкрая,т.е няма къде да тупна,няма къде да умра.

-Ама това е практически невъзможно!-одиви се той.

-Ха-ха-ха,от къде знаете?Така като ме гледате дали бих ви говорила празни приказки?-расърди се момичето.

-Не само,че говориш празни приказки…ти ти…самата си една празна приказка!-ядоса се мъжът и леко тропна с крак.

-Брей,че устат бил!Като не ми вярвате,много ви здраве,ама не очаквайте после да ми е мъчно за вас.

-Че защо да ти е мъчно за мен?-попита троснато мъжът.

-Зашото сте глупак и най-вероятно дори не го осъзнавате.-заяви момичето

-Как не те е срам да говориш така на един непознат?

-А вас не ви ли е срам да не вярвате на хората,които преди 10 минути сте посъветвали да скочат от някъде?-умно попита червенокосото.

Мъжът се почеса зад ухото,помисли и каза:

-Ами не,не ме е срам.

-Но ви е срам да вярвате в невъзможното?

-Не ме е срам,просто не го приемам за редно.-сухо отговори мъжът.

-Защо?-на свой ред попита момиечето.

-Защото,ако някой скочи от някъде,той пада надолу.Това е заради гравитацията.

-И кой я определя тая гравитация?Бог ли?-озадачи се червенокосото.

-Ааа,не.Физиката.-поясни мъжът.-Алберт Айнщайн говори за гравитация и пръв я описва.

-Той ли ви каза това за падането?

-Не-засмя се мъжът-той е починал отдавна.-

-Познавал ли сте го?-попита девойчето.

-Не

-Тогава защо му вярвате?-бе следващия въпрос,койото обаче окончателно обърка събеседника на момичето.

-Така трябва…-бе простичкият отговор,който той успя да даде.

-А ако ви докажа,че този ваш Айншайн е грешал?-попита момичето.

-Това е малко вероятно.-отговори мъжът.

-Е,щом не ми вярвате….-Момичето изпъчи гърди,раздвижи рамене и погледна нагоре.След това съблече червената грейка,с която досега бе облечена.Тогава мъжът с изумление видя две огромни странни неща,извисяващи се от гърба на момичето.След това едва не припадна,когато момичето се покатери на перваза и започна да раздижва рамене.Странните неща на гърба му се оказаха огромни криле.

-Какво по дяволите ще правиш?-извика стреснато мъжът.

-Най-вероятно….ще полетя-усмихна се загадъчно червенокосото момиче.

-Ти си луда,недей!-почти изкрещя той,но вече беше късно.Момиечето скочи от терасата,но вместо да падне ,то се понесе нагоре като балон,пълен с хелий.Главата й беше насочена нагоре,очите затворени,устните-усмихнати.След това то поразтърси гърба си,крилата се откачиха от него и започнаха да падат надолу.Тогава момичето се обърна към мъжа

-Ето,подарявам ти ги….Виж ги как падат надолу!Подарявам ти….две неща-крилата.,които падат,за да вярваш в паданието и спомена от това,как се издигам,за да вярваш в невероятното.

След тези думи,странното червенокосо момиче се изгуби от погледа на стъписания човек.Той постоя известно време без да прави нищо,после с почеса зад ухото,усмихна се на себе си и си каза:

-По дяволите,най-вероятно трябва да спра да пия по време на работа….